http://www.youtube.com/watch?v=0o3XGmV6TtI

-          Държиш меча неправилно.

Гласът идваше отстрани, малко зад нея. Близко до бодигарда седеше мъж, висок мускулест със сини и някак си детински очи. Костюмът му седеше много добре – както винаги седи на добре сложен мъж. Бодигардът я погледна, но тя кимна с глава.

Бодигардовете… те бяха винаги около нея и тя ги мразеше. Опитваше се да не ги забелязва, да ги игнорира напълно, но някак си не успяваше. Дори когато не ги виждаше тя знаеше, че те са там някъде на една ръка разстояние. Тихи, но груби и безмилостни, слуги, но всъщност с власт над нея. Те не я виждаха – просто гледаха през нея: парче месо, което охраняваха.

За малко веднъж си фантазираше, че може да се влюби в някой от тях или просто да правят секс. Мисълта, макар и интригуваща в началото я отблъсна – да прави секс с дух, призрак който не те гледа, не те вижда и те кара да се чувстваш всичко друго и най вече затворник, но не и жена. Сигурно са били хора някога… сигурно, но не бяха хора сега и това също беше сигурно. 

-          Тенеучи – начинът, по който се държи меча – продължи мъжът – държиш го неправилно.

Мъжът се приближи до нея и посочи с чашата си към меча.

Те бяха на скучно парти, където тя намери на стената висяща катана – от скука я беше извадила, за да я разгледа. По някакъв странен начин бляскавото острие я привличаше, без да знае защо. Острие създадено с една проста цел – да реже човешка плът, но тя още не знаеше това.

Мъжът я гледаше леко предизвикателно но не и нагло. Всъщност изглеждаше заинтригуван. Отпиваше по малко от питието си и сякаш не забелязваше тримата бодигарда, които я пазеха от всички страни. Какво пък толкова – малко флирт и най вече възможност отново да се почувства жена, беше като че ли всичко, от което имаше нужда в момента. Тя се обърна с гръб към стената, където все още висеше празната ножница, сая.

-          Този меч се държи с две ръце, но само с четири пръста – малкият и безименен пръст на всяка ръка… Опитай. - Той отпи от питието си и я погледна въпросително – Хвани първо с лявата ръка, само с малкия и безименен пръст, като малкия ти пръст трябва да легне в предпоследния диамант на дръжката. Остави дръжката да се облегне в дланта ти.

Тя последва инструкциите му и мечът застана спокойно и заплашително с острието, издигащо се пред нея. Хареса й.

-          Сега сложи другата си ръка по същия начин – горе долу един пръст под цубата– предпазителя, с който започва дръжката.

Някак си всичко застана на мястото си и тя леко потрепера. Почувства как острието застана между нея и останалия, свят но всъщност нещо липсваше... Изпита странното желание да си свали обувките и да застане по стабилно, но не го направи.

-          Имам странното чувство, че правя нещо не правилно… - каза тя.

-          Знаеш ли кое настина е странното: за човек който никога преди това не е държал меч, всъщност правиш всичко доста правилно… справяш се много добре… отпусни захвата си, трябва да чувстваш меча и най-важното да чувстваш през меча – вие сте едно цяло. Японците казват, че трябва го да го държиш като птица която си хванал – ако я стиснеш прекалено силно ще я смачкаш, но също така ако я отпуснеш твърде много, ще отлети.

По някакъв странен начин, в това което каза мъжът имаше логика. Тя остави меча да се отпусне в ръцете й – без да знае как точно, тя изведнъж осъзна че държи оръжие.

-          Преди да продължим, длъжен съм да ти кажа някой неща. В наше време със сигурност има по опасни оръжия от това, което държиш, но това не го прави само по себе си безопасно… Разбираш ли?

Тя го погледна, изненадана и леко накриво.

-          Има различни мечове – букен – дървен меч, има и иайто – истински меч във всяко едно отношение - освен че не е остър, но това което държиш се нарича шинкен – това е the real stuff… държиш истински остър меч… МНОГО остър.

-          Е и? – Изведнъж й стана леко досадно. От къде накъде тази лекция сега…

-          Това което искам да кажа е, че ако не внимаваш как боравиш с това, можеш най-малкото да си отрежеш пръстите и вероятно дори няма да усетиш болка. Това нещо е усъвършенствано в продължение на векове в името на една единствена цел –да…

-          Да реже човешка плът, нали? - Тя се усмихна и го погледна тържествуващо. Стана и леко смешно, вече се беше досетила. Всичко започна страшно да й харесва.

Той я погледна. Изглеждаше изненадан и леко объркан, но се отърси от съмненията си и продължи.

-          Това което искам да кажа е че ти си красива жена… много красива жена и можеш да останеш много красива, но и саката за цял живот. Това острие е направено не просто да реже човешка плът – то е направено да убива.

Тя го погледна право в очите. Вече не й беше смешно, но все още й харесваше. Кимна.

Той се усмихна. Съмненията, каквито и да бяха те, не си бяха отишли.

-          Просто бъди внимателна, ок?

Той отпи от питието си и се огледа наоколо. Нещо не беше наред, но не знаеше какво. Отново се отърси и се обърна към нея, с усмивка.

-          За съжаление, ще трябва да спрем до тук.

-          Защо?

-          Защото следващото е да оправим стойката ти, а за това ще трябва да се събуеш и да останеш по боси крака – нещо което…

Тя събу елегантно обувките си без да се навежда и застана отново в позиция.

-          Така ли?

Бодигардовете се извърнаха леко, за да преценят обстановката – все още всичко изглеждаше наред.

-          Много добре – мъжът явно отново се забавляваше – сложи десният си крак леко напред, цяло стъпало, левият остава малко назад, като петата може леко да е отлепена от земята. Центърът на тежестта е горе долу където линията от края на дръжката или цуката се пресича с тялото ти. Това е твоята хара – горе долу три пръста под пъпа. Японците вярват че там е твоя дух – не случайно когато се самоубиват – хара-кири, те режат точно там… Отпусни корема си и остави тялото си да тежи от тази точка право надолу.. точно така! Браво… Не забравяй – стъпваш ‚по пътя на меча‘.. пътят на Самурая. Това е наистина важно да разбереш. Това е път на…

Тя не го слушаше. Хармонията, която почувства между меча, тялото и духа си беше пълна. Ки-кен-тай-ичи, би казал мъжа, ако знаеше какво изпитва. Не го очакваше и не беше готова за това но й харесваше… Много. Тя имаше власт и контрол, нещо което не беше чувствала отдавна… всъщност никога – не по този начин.

-          А сега самият удар – мъжът я върна в действителността – кириороши – базовият, основен удар. Първо вдигаш меча над главата си и движението започва от малкият пръст на лявата ти ръка – това е спусъка. После..

-          Режеш? Нали? Вече ми каза… - Той я погледана отново объркано.

-          Още по-точно пориш или режеш със самия връх на меча – каза той колебливо – Първите 10 см от острието – моноучи. Това е ключа.

Той я погледна с леко присвити очи, със сигурност беше заинтригуван, но не знаеше накъде отива всичко това.

-          Трябва да замахвам силно, нали?

-          Не – той се усмихна – замести силата с прецизност. Всъщност държиш един огромен скалпел. Разчитай на меча – всичко се свежда само до това да го управляваш и нищо повече – останалото го остави на него.

 Тя погледна първо направо и след това надясно, вдигна меча над главата си и точно както я беше учил, замахна към бодигарда. Острието изсвистя във въздуха. Тя погледна пак направо – горилата бавно се обърна – посегна към пистолета си и замръзна. Тя прецени че има време и замахна наляво към третия бодигард който се беше спуснал към нея. Останал последен, горилата понечи да извади пистолета си, но беше късно – мечът изсвистя за трети път.

Пищящата тълпа се втурна към изхода, оставайки нея, мъжът и трите трупа.

Тя се обърна, вдигайки меча над главата си и застана право срещу мъжа – тържествуваща и щастлива.

-          Това е пътя на меча за който ми говореше, нали? Това е… да си Самурай?

Зениците на мъжа се бяха разширили. Той я гледаше ужасено.

-          Не – това не е Самурай… това е пътя на убиец... ти си просто един убиец... ти…

-          Е? - прекъсна го тя – сега е вече малко късно да ми го обясняваш… не мислиш ли?

Острието изсвистя и тя бавно се върна в изходна позиция, като не забрави да изтегли внимателно меча преди това.